погубя

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

погу`биш, +мин. +св. погу`бих, +мин. прич. погу`бил, +св. — +вж. [[погубвам]].

Когато я пита дали би му помогнала да убие майка им, тя казва: „О, да умра, но да погубя майка си”. Източник: интернет

И дирята на твоите земни дни безбройни векове не ще погубя." Източник: интернет

lose