Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. поколе`ния, +ср.
#1 Съвкупност от хора на приблизително еднаква възраст, които живеят по едно и също време. _Поколението на шейсетте._
#2 Наследници, потомци на някого. _Той не даде поколение и родът му се затри._
#3 Наследници с еднаква степен на отдалеченост от общия прародител; коляно. _Родът е известен от десет поколения._
#4 +Прен. Качествено различна от предишните усъвършенствана серия изделия (машини, роботи и др.). _Компютри от ново поколение._
Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото. Джордж Оруел
Дайте ми едно поколение добри майки и аз ще променя света. Йоан Златоуст
Най-великото откритие на моето поколение е това, че хората могат да променят живота си, променяйки вътрешната си нагласа. Уилям Джеймс
В човешките събития има тайнствен цикъл. На някои поколения се дава много. От други поколения се очаква много. Това поколение американци има среща със съдбата. Франклин Делано Рузвелт
Езикът е вековен труд на цяло поколение. Владимир Дал
Книгите са мисловни кораби, странстващи през вълните от време и внимателно носят ценния си товар от поколение на поколение. Френсис Бейкън
generation