1. покорен - Прилагателно име, тип 79
2. покорен - Глагол - мин.страд.прич. м.р.
Производна на покоря
поко`рна, поко`рно, +мн. поко`рни, +прил. Който доброволно се покорява, слуша; послушен.
+същ. [[поко`рност]], покорността`, +ж.
----
покоре`на, покоре`но, +мн. покоре`ни, +прил. Когото са покорили. _Покорена територия._
Русинът няма глава и винаги намира такава, задължително чужда, на която той е подчинен и покорен, а не свободен, разумен и целесъобразен с нея. Източник: интернет
Русинът няма глава и винаги намира такава, задължително чужда, на която той е подчинен и покорен, а не свободен, разумен и целесъобразен с нея. Източник: интернет
Било решено Мавър да пристигне в града, преструвайки се на беглец, да се представи като покорен пред императора и да помогне за пристигането на други лица от обкръжението на Кубер, както и на известен брой войници. Източник: интернет
Връх Вайсхорн е покорен за първи път на 19 август 1861 г. от ирландския физик Джон Тиндал. Източник: интернет
Диоген спрял да яде, вдигнал поглед, взрял се в богаташа и му отвърнал: - Бедни ми братко, ако се беше научил да ядеш малко леща, нямаше да има нужда да си покорен и да ласкаеш императора. Източник: интернет
Вече напълно покорен и прочистен от бунтарски мисли, импулси и лични привързаности, Уинстън е излекуван и освободен. Източник: интернет
submissive