покорност
Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
Значение
+вж. [[поко`рен]]
Синоними
Производни думи
Примери
Няма нищо по-трогателно, от колкото болно животно: то понася страданията с такава тиха и тъжна покорност.
Няма по-голямо бедствие за страната, от това, което следва от безразличната покорност на неправдата и несправедливостта.
Поражението е позорно само тогава, когато влече със себе си покорност.
Тяхното мълчание е твърде гръмко. Така не мълчат хора дали обект за покорност.
Атиняните вече я познават като тип и имат разбиране за страстната варварска природа, толкова различна от разумната покорност йонийската жена.
Две основни понятия за разбирането на амишките обичаи са тяхното отричане на Хохмут (гордост, арогантност, надменност) и високото им ценене на Демут (смирение) и Геласенхайт (спокойност, хладнокръвие), което често се тълкува като „покорност“.
Превод на английски език
humility