Съществително име - ед. ч.
+ж., само +ед.
#1 +Спец. В музиката — многогласие, при което звучат едновременно няколко самостоятелни мелодични гласове.
#2 +Прен. +Спец. Свойство на един знак, образ да притежава няколко значения.
+прил. [[полифони`чен]], полифони`чна, полифони`чно, +мн. полифони`чни. _Полифонично произведение._
Вместо да имаме полифония, имаме какафония“, обясни той. Източник: интернет
Атмосферата на манастирската среда се предава чрез използването на орган, камбанен звън и елементите на старинна полифония, напомнящи за средновековната музика. Източник: интернет
Близостта на „Орера“ с богатите традиции на грузинската полифония и способността за правилното ѝ комбиниране със съвременния музикален език моментално правят стила на групата разпознаваем и неповторим. Източник: интернет
В някои традиции, като например тези на училището Нотр Дам по полифония, някои модели на neumes са били използвани да представляват определени ритмични модели, наречени художествени режими. Източник: интернет
Гурия и Аджария са известни с четиригласовите песни, богати на импровизация и оригинална полифония. Източник: интернет
Голямата Милена, която е завършила Консерваторията и ВИТИЗ в София, се занимава с партитурите, когато е необходимо да се превърне едногласието, така типично за българския песенен фолклор, в полифония за четирите гласа. Източник: интернет
polyphony