Съществително име - ед. ч.
+мн. полигло`ти, +м. Човек, който владее много езици.
Г.С. Раковски е писател, журналист, полиглот, идеолог на националноосвободителното движение, а комиксът разказва за ролята му в борбата за свободата на България, за изграждането на националното самосъзнание. Източник: интернет
“I wanna be adrenalinka“, изстрелва обаче тя на английски и така връща славата си на полиглот. Източник: интернет
Само малкият самоук полиглот с мръсни мургави рамене не беше стъпвал отдавна в киното, на тротоара или по асфалта, от който дъждът отдавна беше измил кървавия спомен. Източник: интернет
Защото приносът на Елка Йовкова към българската култура е недвусмислен - високо ерудирана личност, полиглот и изключителен авторитет в областта на телевизионната режисура и дублаж. Източник: интернет
Тц - Баце в сравнение с Куро е Император Августин, титан на мисълта и истински полиглот. Източник: интернет
В тази категория имат привилегията да взимат само богаташи със състояние над Вадим Григориан е полиглот, който започва кариерата си в Москва - сред руските милиардери. Източник: интернет
polyglot