Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед. Религия, в която има много богове; многобожие.
+прил. [[политеисти`чен]], политеисти`чна, политеисти`чно, +мн. политеисти`чни.
Според гонителите на християнството, тя давала лош пример на останалите граждани, които трябвало да се придържат към политеизъм и да вярват в божественият император. Източник: интернет
Анимизмът в този смисъл контрастира с политеизъм (почитането на различни богове), в това анимистично поклонение е по-маловажно от местните божества, като се има предвид, политеизъм е почитането на основните божества. Източник: интернет
Мюсюлманите отхвърлят християнската доктрина за Светата Троица и божествеността на Христос, смятайки я за сравнима с политеизъм. Източник: интернет
Ортодоксалният иудаизъм се придържа към становището, че троичността на Бога, възприета у повечето християнски деноминации, както и култът към светците у представителите на Римокатолическата и Източноправославната църква, са форма на политеизъм. Източник: интернет
Разликата между политеизъм и монотеизъм често може да бъде неясна. Източник: интернет
Характерен е за местните африкански вярвания и по своята същност е форма на политеизъм. Източник: интернет
polytheism