Съществително име - ед. ч.
+мн. полуто`нове, (два) полуто`на, +м.
#1 Половин тон в музиката.
#2 Плавен преход между тъмни и светли тонове в картина.
В българския фолклор особено значение имат интервалите малка секунда (номинално полутон) и увеличена секунда („хиатус“ – номинално тон и половина). Източник: интернет
Квинтата може да бъде чиста (три тона и половина), умалена или увеличена с полутон. Източник: интернет
По-стандарт при китарата разстоянието между два съседни прага е интервал от полутон. Източник: интернет
Т.е. между първия и втория праг имаме полутон разлика, а между първия и третия имаме интервал от цял тон. Източник: интернет
semitone