Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. поме`шчици, +м. В дореволюционна Русия — дворянин земевладелец.
Големият син на Украйна е бил крепостен селянин - овчар, прислуга на помешчик, но дедите му били образовани хора. Източник: интернет
Син е на помешчик от Симбирска губерния. Източник: интернет
Това е властта на стопанина, на господаря, който е заминал за Москва или за Париж, а имението си е поверил на помешчик - германец. Източник: интернет
Крушеван произхожда от семейство на потомствен помешчик от Кишинев. Източник: интернет
landlord