Съществително име - ед. ч.
+мн. поръ`ки, +ж. Това, което се поръчва, заръчва, обикн. като съвет, желание, воля; препоръка, задача. _Имам поръка да уча._
Книгата започва с разказ за легендарния разузнавач Павел Судоплатов, който по поръка на Сталин се среща няколкократно с българския посланик в Москва Иван Стаменов. Източник: интернет
От както се разделиха не може неговите заеми да си плати и толкова го е закъсал че пише какви ли не глупости по поръка на Любчо само да докопа кесията. Източник: интернет
От обявлението за обществената поръка става ясно, че към момента възможните варианти за плащането са то да важи при влизането с кола в определена зона, или пък при преминаването през определени булеварди и улици. Източник: интернет
А пред базиликата на свети Ахил пише само, че майстори от Лариса са я построили по Самуилова поръка. Източник: интернет
Атанас Мерджанов, зам.-председател на парламентарната група на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ, отправи по поръка на председателя Михаил Миков благодарност и признание към Петко Петков за неговата работа като един от най-заслужилите дейци на партията. Източник: интернет
Това станало по поръка на враговете му, които не можели да се примирят, че той се бори с контрабандата и провежда реформи. Източник: интернет
a message