1. пороище - Съществително име - ед. ч.
2. Пороище - Име на място
+мн. поро`ища, +ср. Място, където минава порой (в 1 знач.).
Англичанинът Джон Джексън минава през Пороище в 1797 г. Той отбелязва, че Арнауткьой (Arnootka) бил „голям град“, разположен в долина на един час път от Разград. Източник: интернет
В това няма нищо чудно, защото Василий Лупу не само че произхожда от родители българи от село Пороище, но и сам е роден в това село през 1597 г. Още баща му Никола Кочов показва живо внимание към българския манастир „Зограф“ в Света гора. Източник: интернет
За пръв път Пороище се споменава в средата на 16 в. в един подробен регистър на мюлкове и вакъфи (датиран между 1544 и 1555 г.). Източник: интернет
През XVI в. молдовски воевода е Василе Кочи - син на българина Никола Кочев от с. Пороище, Разградско. Източник: интернет
Пчелите от 36 кошера в разградското село Пороище са отровени – жалвал се в полицията 50-годишен местен жител. Източник: интернет
Паметник- костница в чест на загиналите в региона воини от армията на Княз Дондуков и четири обелиска в селата Хърсово, Пороище, Голям Извор и Езерче. Източник: интернет
downpour