Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. поро`ци, (два) поро`ка, +м. Отрицателно качество на човек; недостатък. _Пушенето е опасен порок._
* _Порок на сърцето._ — Вид болест на сърцето.
Няма по-отблъскващ порок от високомерието. Менандър
Работата избавя нас от три велики злини: скука, порок и нужда. Волтер
Вроденият порок на капитализма е неравното разпределение на благата. Вродената добродетел на социализма е равното разпределение на лишенията. Уинстън Чърчил
Лакомията, слава богу, не е таен порок. Орсън Уелс
Умереност в проявата на нравите - винаги добродетел, умереност в принципите - винаги порок. Томас Пейн
Един порок знае, че е грозен, затова си слага маска. Бенджамин Франклин
vice