Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+ж., само +ед. Проява на състрадание, жалост, милост към някого, който по различни причини е зависим. _Убивам без пощада._
Политика напомня на човек, който е убил майка си и баща си, а затова, когато искат да го осъдят, проси за пощада на тези основания, че той е сирак. Ейбрахам Линкълн
На Гешо му се стъжни, да тича сега да моли президента за пощада. Източник: интернет
Боговете паднали на колене да молят за пощада. Източник: интернет
Кметът Илия Филиповски, който има добри връзки в Неврокоп, пъдарят Стоил Ушехов и брат му Коста Ушехов решават да се опитат да измолят пощада за селото от османците. Източник: интернет
Любовта в картините на Магда всъщност е нейната пощада към нас. Източник: интернет
Но някои хора имат прекомерни амбиции за острието на разплатата - Корнелия Нинова се заканва да сече без милост и пощада: "Ще отрежем главата на паралелната държава", зарича се Корни. Източник: интернет
spare