Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 39
+мн. по`щаджии, +м. +Разг.
#1 Човек, който работи в поща.
#2 Човек, който носи пощата; пощальон, раздавач.
Борисов се обърна на другата страна с жестове на смутен селски пощаджия. Източник: интернет
Сега е пощаджия, на БББ, ама па утрееее То революциите добре изглеждат само на кино и направени от мастор Сергей Ейзенщейн, примерно Това което става в Киргизия съвсем зле изглежда - тичащи, кървящи, грабещи и тем подобно. Източник: интернет
През годините бай Сали, както го наричат приятелите му, е работил какво ли не - като разтоварач, пощаджия, даракчия, екскурзовод. Източник: интернет
Тя е средната дъщеря на собственик на ранчо и пощаджия. Източник: интернет
postman