Съществително име - ед. ч.
+мн. посла`ничества, +ср. Група лица, които са изпратени някъде с държавна цел.
Това не е смешка, а съобщение на посланичество на Федералната Агенция по въпросите на Общността на Независимите Държави, на сънародниците, живеещи зад граница и по интернационалното филантропично съдействие (Россотрудничество), предаде Кросс. Източник: интернет
Кублай изпраща посланичество от двама души със съпругите му и след това апелира лично пред Мунке, който публично прощава на по-младия си брат и се помирява с него. Източник: интернет
Оттук се получават онези прочути грапавини в разказа, непълнотите, присъщата склонност едновременно към дидактизъм и към "езопов" език, към директно посланичество и към недоизказаност. 3. Липсващото - на нивото на материала. Източник: интернет
Царят на Цейлон, Тиса, в отговор на това, дава на Ашока титлата – „мил на боговете“ (Деванампия) и изпраща свое посланичество в Паталипутра. Източник: интернет
Призът за посланичество бе спечелен от студентите от ромски произход, изучаващи медицински специалности към фондация "Тръст за социална инициатива". Източник: интернет
Ще им се размине дори посланичество в Монголия. Източник: интернет
ambassadorship