послушник
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. послу`шници, +м. Човек, който се готви да стане монах.
Синоними
Производни думи
Примери
А над тях се извиси исото на Боку, като приближен на Св. Синод и кандидат за послушник.
Без да казва каква слава имал в столицата, помолил да бъде приет за послушник.
Питайте бившия послушник на Баце - Роско, той прави интензивни совалки между азерите и арабите, пули се и се изказва съмнително!
Нооо, просто киро няма да им дръпне чаршафа, зер Мустафата затуй си тури послушник.
От 1852 г. е послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, който обещава да го изучи.
Когато в 6 часа сутринта на 9 септември премиерът Муравиев чул речта на професионалния превратаджия и кремълски послушник Кимон Георгиев по радиото, само промълвил - "Този човек за трети път ме сваля от власт.
Превод на английски език
bedesman