Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. пото`ни, (два) пото`на, +м. +Диал. Горна част на жилищно помещение; таван.
+прил. [[пото`нен]], пото`нна, пото`нно, +мн. пото`нни.
Изграден е нов потон на междинно ниво, на който има пещник и клозет. Източник: интернет
На първия етаж има голям отворен на юг потон, изрязан в средната си част като галерия над сухия двор. Източник: интернет
Две дървени стълби от двора водят в новия потон и на етажа. Източник: интернет
На втория етаж има просторен коридор, открит обикновено към южната фасада, наречен „потон“ който играе важна роля за живота и бита на хората. Източник: интернет
На него са разположени две стаи с огнища (къщито) и Г-образен потон. Източник: интернет
Северният дял е частично вкопан в терена и представлява едно-единствено помещение – потон с вход от „Цар Самуил“. Източник: интернет
sinking