потон
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+мн. пото`ни, (два) пото`на, +м. +Диал. Горна част на жилищно помещение; таван.
+прил. [[пото`нен]], пото`нна, пото`нно, +мн. пото`нни.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Изграден е нов потон на междинно ниво, на който има пещник и клозет.
На първия етаж има голям отворен на юг потон, изрязан в средната си част като галерия над сухия двор.
Две дървени стълби от двора водят в новия потон и на етажа.
На втория етаж има просторен коридор, открит обикновено към южната фасада, наречен „потон“ който играе важна роля за живота и бита на хората.
На него са разположени две стаи с огнища (къщито) и Г-образен потон.
Северният дял е частично вкопан в терена и представлява едно-единствено помещение – потон с вход от „Цар Самуил“.
Превод на английски език
ceiling