поумнява
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от поумнявам
Примери
Старият човек не поумнява – той само става по-внимателен.
И най-умният мъж оглупява, когато се влюби. И най-вятърничавото момиче, влюбвайки се, поумнява.
От любовта глупавият поумнява.
Ако не, бой по канчето, защото виждам, че колкото по-вече бой яде, толкова бързо поумнява!
Докато се усети става на 30 години, но не може да се откаже току така от внушенията на които се е поддала и просто се изпълва с голяма злоба към мъжете задето не са оправдали очакванията и. На 40 се примирява и поумнява, но вече е късно за нея.
Времето лекува, от времето се поумнява.