Съществително име - ед. ч.
+мн. повели`телки, +ж. Жена повелител.
Куриозното е, че в нея като началничка работи и настоящата повелителка на сърцето му – младата амбиция Донка, с която са двойка от няколко години. Източник: интернет
В митовете на племена като нетсиликите Седна е повелителка на животните въобще – морски и сухоземни. Източник: интернет
Женската енергия пък е повелителка на Браневото перо: разказите му са населени с персонажи от "по-умния" пол. Източник: интернет
Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня. Източник: интернет
Тя обитава дъното на морето и повелителка на всички животни, които от време на време дава на хората за препитание. Източник: интернет