Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7b
+мн. познава`чи, +м.
#1Човек, който е знаещ, сведущ в определена област.
#2 Човек, който може да предвижда с голяма точност.
Мисля за себе си като за нещо като познавач на отлагането, креативен и упорит в подхода си да не свърша нещата. Сюзън Орлийн
Следователно предполагам, че Бог е познавач на мръсните сърца и души и може да види стария, първи модел в тях и да ги цени за това. Себастиан Бари
Алън Уотс е познавач както на дзен будизма, така и на индийската и китайската духовна мисъл като цяло. Източник: интернет
В обширния си анализ във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) отличният познавач на Балканите Михаел Мартенс подробно се спира на актуалната ситуация и на мотивацията на политическите сили в двете столици, както и на очакванията от днешните разговори. Източник: интернет
В този тунел крачи слепият демиург, Авторът-Къртица, "представител и дълбинен познавач на подземния свят", който с всяка една творба се доближава все повече до "границата с отвъдното", а там са стигали само "малцина от живите във всяка литература". Източник: интернет
Вие като познавач на българската интелектуална история, виждате ли някакви исторически паралели? Източник: интернет
connoisseur