Съществително име - ед. ч.
+мн. позна`йници, +м. Човек, когото познавам, с когото се знаем. _Ние сме стари познайници._
В пловдивския квартал "Столипиново“ колегите им от Шесто РУ засекли техен 36-годишен познайник, който оказал съпротива при задържането и направил неуспешен опит да погълне пакет със съмнително съдържание. Източник: интернет
Бисеров е стар познайник на ченгетата в курортния град. Източник: интернет
В Шесто РУ пък попаднали 38-годишна жена и 35-годишен познайник на полицията. Източник: интернет
Бургазлията е стар познайник на полицията, занимаващ се от години с разпространение на наркотични вещества. Източник: интернет
В мечтите за големия финал, България се изправи срещу стария познайник Румъния, като игра на върха на възможностите си, показа дисциплина и себераздаване срещу един от най-добрите отбори в света. Източник: интернет
"Жалгирис" е стар познайник на "Лудогорец", като двата тима вече играха в квалификациите на Шампионската лига. Източник: интернет
acquaintance