1. позволително - Съществително нарицателно име, среден род, тип 62
2. позволително - Прилагателно име - ср. р.
Производна на позволителен
+мн. позволи`телни, +ср. Писмен документ от упълномощена инстанция, който позволява на някое лице да направи нещо; разрешително.
В близост до временен склад на съседно държавно сечище, за което има позволително за сеч, инспекторите установяват други 25 кубически метра дърва от бял бор, чиито шайби съвпадат с пъновете от частната гора. Източник: интернет
26-годишният Филип Ст. е признат за виновен от Районен съд – Добрич, за това, че в условия на продължавано престъпление в с. Земенци, област Добрич, на 10.01.2008 г. без редовно писмено позволително е изсякъл от горския фонд1 куб. Източник: интернет
Съвместно с полицейски служители, в дворно място в кв. „Църква“ е намерен лек автомобил „Лада Нива“, натоварен с около 2 кубика дърва за огрев, за които нямало позволително за отсичане, добив и извозване. Източник: интернет
Последвали проверки, при които органите на реда установили, че дървата са от вида „бял бор“, немаркирани са с контролна горска марка и без редовно позволително. Източник: интернет
Да се изготвят нови съпътстващи документи след, което да се издаде ново позволително за сеч. Източник: интернет
На място е установена сеч на дървесина без контролна горска марка и без издадено позволително, като за констатираното нарушение е съставен протокол. Източник: интернет
license