прабългарин

Съществително име - ед. ч.

Значение

+мн. пра`българи, +м. Член на тюркско племе, което полага основите на българската държава през VII век.
+прил. [[пра`български]], пра`българска, пра`българско, +мн. пра`български. _Прабългарска държава._

Производни думи

Примери

Да наречеш обаче някой галилеец, е все едно да наречеш някой българин сега трак, славянин или прабългарин. Източник: интернет

Сигнализирахте за неуместен коментар Той човека като истински прабългарин живее в юрта. Източник: интернет

Превод на английски език

bulgar

Думи и термини с близки букви