Съществително име - ед. ч.
+мн. пра`езици, (два) пра`езика, +м. Първоначален древен език, от който впоследствие се развиват родствени езици.
В своя труд за появата на индоевропейския праезик Карл Бругман приема, че местонахождението му не може да бъде определено точно, но той клони към гледната точка на Шрадер. Източник: интернет
Връзките на китайския с останалите сино-тибетски езици, както и реконструирането на сино-тибетския праезик, са предмет на продължаващи активни изследвания. Източник: интернет
Езиковеди предполагат, че произлиза от общ праезик с абхазкия език. Източник: интернет
Като цяло, описанието по-долу може да даде приблизителна представа за общата структура на циганския език като такъв, т.е. за чертите, които са присъщи на повечето диалекти и са били свойствени на общия цигански „праезик“ преди обособяването на диалектите. Източник: интернет
Началото на праславянския език може да се отнесе към 3-то хилядолетие преди новата ера, когато индоевропейският праезик се разпада на отделни диалекти. Източник: интернет
Основната трудност за тях произтича от факта, че въпреки достатъчните източници за реконструиране на древната китайска фонология, не съществуват писмени източници, които да описват разделянето между сино-тибетския праезик и древния китайски. Източник: интернет
proto-language