Съществително име - ед. ч.
+м., само +ед. +Спец.
#1 Философско направление, което отрича обективната истина, а признава само практическите резултати като критерий за обясняване на философските идеи.
#2 В историята — направление, което излага събитията като низ от факти, без да ги обяснява от гледище на обективните закони на историческото развитие.
+прил. [[прагмати`чен]], прагмати`чна, прагмати`чно, +мн. прагмати`чни. _Прагматичен ум._
+прил. [[прагмати`чески]], прагмати`ческа, прагмати`ческо, +мн. прагмати`чески.
Ако Зелената сделка забранява всичко, добивът просто няма да се случи, така че са необходими реализъм и прагматизъм. Източник: интернет
В началото на XX век Пърс дори не си спомня дали той е употребил пръв думата „ прагматизъм“ и пита приятеля си Уилям Джеймс: „кой измисли термина прагматизъм, ти или аз?“ Източник: интернет
Във видеопослание, публикувано в Туитър, Борел призова Курти и Вучич да продължат да показват прагматизъм и конструктивност и да решат проблема и за регистрационните номера на автомобилите. Източник: интернет
В статията си „Що е прагматизъм“ Пърс представя разбиране за личността като свръхиндивидуална и несводима до индивида: „Първо, личността не е само индивид. Източник: интернет
Един вид царският "прагматизъм" на икономическото удовлетворение захлупи партийната "моралност" на идеологическата чистота. Източник: интернет
За България това е възможност в следващите години да допринася чрез висока степен на споделеност и прагматизъм с нашите съюзници от НАТО за военно-технологичното развитие на Алианса. Източник: интернет
pragmatism