Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. пра`внуци, +м. Внук на дъщерята или сина.
"председател на клуба на потомците на офицерския корпус на Царство България "Един завет", правнук на военни командири от фронтовете на войните за национално обединение." Източник: интернет
McKay 2003, p. 19 Гелуг-монголския съюз бил допълнително укрепен след смъртта на Сонам Гяцо, установено било че неговото въплъщение е на правнук на Алтан хан. Източник: интернет
Неговият правнук Янаки следва агрономия във Висшето земеделско училище в Москва, което завършва с титлата „учен агроном от първи разред“. Източник: интернет
Свети Иосиф бил от царски род, от дома Давидов и Соломонов, внук Мататов, правнук Елиезеров, син на Иаков по природа, а на Илия по закона за кръвното сродствоРечник. Източник: интернет
Единственият осъден, но условно, е Милко Талев, който е правнук на писателя Димитър Талев. Източник: интернет
Така се случи, че във фокуса на вниманието беше не толкова кралицата, колкото нейният правнук, принц Луи. Източник: интернет
great-grandson