предопределението
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от предопределение
Примери
В източноправославната църква много от неговите учения не се приемат, например мнението му за първородния грях, доктрината за благодатта и предопределението.
Епичните материали разказват, че враговете на това владение, родствените сакски народи, наричани „турите с бързите коне“, достигнали до божествената хварна (предопределението за власт сред иранските народи), като го превзели.
В Швейцария не искат да отпечатат тези произведения, защото в тях се засягат приоритетът на папата, първородният грях, предопределението и преди всичко същината на Христос /Silvae guatuor, 1590/.
Вярваме, не вярваме в предопределението, в съдбата, в прераждането и прочие, все тая - каквото е написано, то става.
Старото християнство с триединен Бог - догмата за Света Троица е феодално християнство, особено православието и католицизма, а протестантството има учение за предопределението, което създава духът на капитализма, според Макс Вебер.
Важно място заема и Съдбата, т.е. предопределението.