представката
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от представка
Примери
Ēsus е минало причастие на глагола edere (ям, храня се), към което е добавена представката ob (пре-).
В българската култура е било традиционно да се добави представката Хаджи- към личното име на тези, които са посетили Божи гроб.
Интересно е, че явлението хиперурбанизъм (буквално "огражданяване"; ненужно!) върви с истинската редукция на нужната представка О- и тя се заменя с представката У- преобладаващо в съществителни имена, а не в глаголи, например: "М.
В специализираната медицинска литература, представката „пато-“ се използва за означаване на болестни отклонения.
Жените не приемат фамилията на съпрузите си, а към собственото им фамилно име се добавя представката Se, която показва, че са омъжени.
Друга отличителна черта е използването на представката б- (بــ) в сегашно време, за да се прави разлика между изявителното и подчинителното наклонение.