Прилагателно име - м.р.
препинателна, препинателно, +мн. препинателни, +прил.
* _Препинателен знак._ — +Спец. Знак, който служи за отделяне на синтактични конструкции в писмената реч.
Психологическият терор не е същността „в новото значение на тоталитаризма, а просто препинателен знак. Източник: интернет
Когато се използва като препинателен знак, означаващ край на изречение, интонацията в края на изречението е низходяща, или полунизходяща или непроменена, при недовършена мисъл. Източник: интернет
Не е удобен на господстващото лоби един закон, един препинателен знак, променят го и хоп - всичко е наред! Източник: интернет
След двоеточие изречението запазва своя препинателен знак. Източник: интернет
Може да се използва и като препинателен знак за край на вметнато изречение. Източник: интернет
Наклонената черта (/) е препинателен знак, пред и след който не се оставят интервали. Източник: интернет
punctuated