Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. прерогативи, (два) прерогатива, +м. Изключително право, предимство, привилегия.
Такъв е старият прерогатив на кралете - да управляват всичко, освен своите страсти. Чарлз Дикенс
Това е прерогатив на поета да мечтаеш неразумно. Щефан Хермлин
Мирът е дълг, привилегия и прерогатив на кралицата... Елизабет Чадуик
Нетривиалният избор е прерогатив на мъжът: той, като правило, при всеки случай намира жена, готова да встъпи с него в брак. Но не обратното. Алис Мънро
Времето и познанието са изключителен прерогатив на Бога и на нас, простосмъртните не ни е дадено да влияем на тях. Източник: интернет
Кога ли този симпатяга ще разбере, че позицията на министър не му дава право да "недоумява" / това е прерогатив на опозицията/, а изисква от него ДА ЗНАЕ защо едно нещо в неговия сектор се е случило по определен начин? Източник: интернет
prerogative