престъпление
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Значение
+мн. престъпления, +ср.
#1 Опасно за обществото действие, което престъпва законите и подлежи на наказание.
#2 Вредно, осъдително поведение. _Да лъжеш, е престъпление._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Зад всяко голямо богатство се крие престъпление.
Нито едно престъпление не може да има законово основание.
По едно престъпление съди за всички останали.
Не, имах сто езици, сто усти и глас от желязо, не бих могъл да обобщя всички форми на престъпление или да репетирам цялата история за мъченията.
Смехът винаги е бил считан от богословите за престъпление.
Убийството е тежко престъпление против убитият. Самоубийството е тежко престъпление против тези, които остават живи.
Превод на английски език
crime