Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
Вдигам ръка с движение, в което се усеща смутът на задължителната изненада, пресягам нагоре изпънатите си пръсти, но ги отпущам, защото си спомням, че нямам лице. Източник: интернет