прецъфтя

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

прецъфтиш, +мин. св. прецъфтях, +мин. прич. прецъфтял, +св. — +вж. [[прецъфтявам]].

престана изсъхна отмина заляза

В част от нивите пшеницата вече прецъфтя и ако няма влага, няма как да се налее зърно. Източник: интернет

flourished