Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от прежуряне
За Кирил Петров това е крайдунавската равнина, "порива на вятъра, праха, вдигащ се зад някоя кола по виещия се селски друм, напуканата, зажадняла земя, прежурянето на слънцето и може би мириса на треви". Източник: интернет