презират

Глагол - сег. вр., 3 л., мн. ч.

Думата е производна от презирам

Анаграми

Срамът е известна тъга, възникваща у човек когато вижда, че неговите постъпки се презират от другите. Барух Спиноза

Искате похвала от хората, които се ритат на всеки петнадесет минути, одобрението на хората, които се презират. Марк Аврелий

Без другите ти си нищо. Най-ожесточеният мизантроп се нужда от хора, дори и само за това, че да го презират. Мария фон Ебнер-Ешенбах

Опитът да принудим човешките същества да презират себе си е това, което наричам ад. Андре Малро

Невежите презират науката, необразованите и се възхищават, докато мъдреците я използват. Френсис Бейкън

Хората презират не толкова порока, колкото слабостта и нещастието. Готфрид Лайбниц

despise