Съществително име - мн. ч.
Думата е производна от презвитер
Българската делегация пристига в Рим през втората половина на 867 г. Гюзелев, 1969, стр. 226 Николай I отклонява предложението за издигане на Формоза и приема само другото искане на Борис – за изпращане на още презвитери в България. Източник: интернет
Те от своя страна ръкоположили други лица за епископи, презвитери и дякони – Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго. Източник: интернет
Чрез своите пратеници Осий Кордубски и двама презвитери св. Силвестър подписал актовете на Първия вселенски събор в Никея от 325 година. Източник: интернет
Лично е ръкоположил епископи и презвитери навсякъде - за това свидетелства свети Иполит в своето кратко съчинение, писано през 222 година. Източник: интернет
Правило 6-о забранява да се избира епископ на малък град, където има достатъчно много презвитери. Източник: интернет