примиряването
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от примиряване
Примери
Едно от съществените изисквания за истинско духовно израстване и дълбока лична трансформация е примиряването с болка.
Верният отговор не е по посока на изключване на субекти от вече приведения списък, а по-скоро в примиряването на позициите на тези субекти.
И смирението, но не примиряването, а наистина разговарянето между двете страни, обговарянето и прощаването.
Показва пиянството, разстройването на семейството, побоите, примиряването с всички срамни положения и всички нещастия, произтичащи от самите условия на работническото съществуване, от тежкия труд, от незаконните съжителства, от нехайството.
Орисия е екранизация по разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе“ – за любовта и пречките пред нея, за традициите и миналото, за отчаянието и примиряването със съдбата.
Приемането на света и примиряването с неговите екзистенциални дадености се оказва дълъг и сложен процес. Връщане от познанието за трансценденталната непроходимост на битието е невъзможно: утехите на неукия, веднъж надмогнати, са невъзвратими.