Съществително име - ед. ч.
природоизпитателят, природоизпитателя, +мн. природоизпитатели, +м. Човек, който изучава природата.
Българският писател и природоизпитател Димо Божко описва колониите на ветрушки, обитаващи католическата катедрала, православната църква и скалните масиви на едно от тепетата в града, в разказа си "Подир сенките на керкенезите". Източник: интернет
naturalist