пристрастие
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Значение
+мн. пристрастия, +ср.
#1 Обикн. +мн. Страст, предпочитание, склонност. _Имам пристрастия към литературата._
#2 Обикн. +ед. Необективно отношение в полза на обекта за сметка на другите. _Проявявам пристрастие._
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Не всеки човек спокойно приема идеята, че политиката е престъпно пристрастие.
Психолозите са изследвали различни групови ефекти. Те могат да бъдат спретнато категоризирани под термина пристрастие в групата извън групата.
Запитан дали не е засегнал Рашков в свое телевизионно интервю отпреди дни, в което каза, че не би арестувал Бойко Борисов, той изтъкна, че това е професионалната му оценка и не е пристрастие към една или друга политическа сила.
Имам пристрастие към физическата подготовка от армейските си дни и поддържам това хоби досега.
Пагубното пристрастие към алкохола съсипа без време и неговия колега Антон Горчев – Караиван, „бащата“ на Мария в „Козият рог“, който издъхна, потънал в мизерия и забрава.
Реално подобно коалиране по доминиращ признак (американоцентризъм) ще е смърт за представителната демокрация, защото уважаемият гласоподавател ще е дал вот по пристрастие, а ще е получил политически Франкенщайн по чужда воля.
Превод на английски език
bias