притчите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от притча
Примери
Иисус прекарал в нравствени напътствия - тогава разказва притчите за десетте девици, очакващи идването на Господа, и за талантите.
Икономическият преход приключи, когато на 17.VІ.2001 г. българите се подлъгаха по притчите на Симеон ІІ, че ще се оправим за 800 дни и връчи нему и на създадената от него партия НДСВ мандат за съставяне на правителство.
Изказът, подобно на притчите, тече спокойно и съзерцателно.
Вдъхновяват го още притчите и легендите.
Впечатляват ме носиите на различните етноси, кулинарните рецепти, притчите и мъдростта, която се съдържа в тях.
Една от притчите, които съм извел, гласи, че религията и държавата като граници на кризата в обществото са основните врагове на учението на Христос.