Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от приумица
Гневни столичани аргументирано оспорват приумиците, които са свързани най-вече с харчене на куп пари за скъпа техника. Източник: интернет
Поради приумиците на географията хората не посещаваха Лоуанет неочаквано. Източник: интернет
От странностите и приумиците на Антанас са извлечени метафорични обобщения, адекватни на музиката, която пише композиторът. Източник: интернет
Сериозно вредните промени изискват изменения в закона, но служебният кабинет не разполага с парламент да налага приумиците си със закон. Източник: интернет
Това е история за аристокрацията на духа, която оцелява въпреки приумиците на съдбата Две напред, една назад. Източник: интернет
Това е цената, която плащаме за приумиците на САЩ и Байдън конкретно. Източник: интернет