приумиците
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от приумица
Примери
Гневни столичани аргументирано оспорват приумиците, които са свързани най-вече с харчене на куп пари за скъпа техника.
Поради приумиците на географията хората не посещаваха Лоуанет неочаквано.
От странностите и приумиците на Антанас са извлечени метафорични обобщения, адекватни на музиката, която пише композиторът.
Сериозно вредните промени изискват изменения в закона, но служебният кабинет не разполага с парламент да налага приумиците си със закон.
Това е история за аристокрацията на духа, която оцелява въпреки приумиците на съдбата Две напред, една назад.
Това е цената, която плащаме за приумиците на САЩ и Байдън конкретно.