признава
Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от признавам
Фразеологични изрази
Анаграми
Примери
Достойният прави много, но не се хвали с направеното; има заслуги, но не си признава за тях, защото не желае да разкрие своята мъдрост.
Любовта не признава друг лекар освен себе си.
В трансилванската циганска версия Бог страда от самота. Той признава на глас, че не знае как да създаде света, дори не знае защо.
Цитатът признава малоценност.
Мъдрият човек е този, който умее да признава грешките си.
Първият който се признава в любов е този, у когото са по-слаби нервите.