Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Думата е производна от признавам
Достойният прави много, но не се хвали с направеното; има заслуги, но не си признава за тях, защото не желае да разкрие своята мъдрост. Лао Дзъ
Любовта не признава друг лекар освен себе си. Секст Проперций
В трансилванската циганска версия Бог страда от самота. Той признава на глас, че не знае как да създаде света, дори не знае защо. Мирча Елиаде
Цитатът признава малоценност. Ралф Уолдо Емерсън
Мъдрият човек е този, който умее да признава грешките си. Читра Дивакаруни
Първият който се признава в любов е този, у когото са по-слаби нервите. Константин Мелихан