Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. призвания, +ср.
#1 Качество и способност за осъществяване на някаква дейност; дарба. _Лекар по призвание._
#2 Професия; поприще. _Търся призванието си._
Какво велико призвание е да проправи пътя за неразбираемите истини и за новите смели идеи. Хенрик Ибсен
Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен. Жорж Сименон
Познаване на обратната страна на професия или призвание - това е цената, която плащаме за придобиване на професионалните навици. Джеймс Болдуин
Анализът не е работа на поета. Неговото призвание е да възпроизвежда, а не да разчленява. Томас Маколей
Висшето призвание на човек се състои в това, не само да обясни, но и да промени светът правейки го по-добър. Иван Мичурин
Повечето от политиците, уви, не са копелета по рождение, а по призвание. Катрин Уайтхорн
vocation