Съществително име - ед. ч.
пробоят, пробоя, +мн. пробои, (два) пробоя, +м.
#1 Пробита дупка; пробив. _Пробой на лодка._
#2 Инструмент за пробиване на дупки в твърди обекти.
В първия случай се образува пробой между метеорита и Земята, насъбраният потенциал се изсипва на планетата, цялата кинетична енергия се преобразува в електрическа което предизвиква взрив на метеорита. Източник: интернет
Много рядко актьорът можеше да намери пробой в тълкуването и излишна дума в потока на неговата реч. Източник: интернет
breakdown