Съществително име - ед. ч.
+мн. проигумени, +м. Помощник на игумена в манастир.
В 1522 година, според саморъчната бележка на Теофил в една кондика, игуменът на Иверския манастир му позволява да построи колиба до подвижника проигумен Дионисий Иверски в „ Източник: интернет
В кондиката на Хилендарския манастир Паисий се поменува като йеромонах и проигумен до 1761 година. Източник: интернет
На 17 януари 1765 г. дошъл проигумен Лаврентий с поклонници от Банско и са дарили манастира с три сребърни кръста и 1153 гроша. Източник: интернет
Замонашва се в Рилския манастир, където става проигумен. Източник: интернет
Те също предполагат, че като монах и проигумен Хилендарски вероятно той е бил погребан в двора на църква или манастир. Източник: интернет
prologue