Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
След известно време пред вратата на нашия приличащ на хижа подслон прокънтя вик: „Излизай!“ Източник: интернет
Ама така шамаросани, че ехото прокънтя и извън България. Източник: интернет
В този миг всички замръзнаха – чу се глас, който прокънтя над врявата: гърлен, красив, ясен; такъв глас сигурно имат вулканите. Източник: интернет