Съществително име - ед. ч.
+мн. прокуратори, +м. +Истор. В древния Рим — управител на императорски земи, който събира данъци. _Прокураторът Понтий Пилат._
Куспий Фад става първият прокуратор на Юдея. Източник: интернет
Все пак Николо става посланик и прокуратор на Сан Марко. Източник: интернет
Смята се, че провинциите Мизия, Македония и Ахая до 45 година са образували римско административно-военно обединение от по-висш ранг и често им е назначаван един общ прокуратор. Източник: интернет
През 1509 г. благодарение на добрата служба на синовете си е помилван и му е върнат поста прокуратор. Източник: интернет
Сан Джовани той е прокуратор на Весарион. Източник: интернет
Там е през 1423 г. прокуратор. Източник: интернет
procurator