прокуратор
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. прокуратори, +м. +Истор. В древния Рим — управител на императорски земи, който събира данъци. _Прокураторът Понтий Пилат._
Синоними
Производни думи
Примери
Куспий Фад става първият прокуратор на Юдея.
Все пак Николо става посланик и прокуратор на Сан Марко.
Смята се, че провинциите Мизия, Македония и Ахая до 45 година са образували римско административно-военно обединение от по-висш ранг и често им е назначаван един общ прокуратор.
През 1509 г. благодарение на добрата служба на синовете си е помилван и му е върнат поста прокуратор.
Сан Джовани той е прокуратор на Весарион.
Там е през 1423 г. прокуратор.
Превод на английски език
procurator