Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 15
+мн. пролози, (два) пролога, +м.
#1 Къса въвеждаща част към научно или художествено произведение; предисловие, предговор, проглас.
#2 +Спец. В старобългарската литература — сборник с къси жития на светци.
Това, което е минало, е пролог. Норман Олер
В поетичен пролог мъж със силуета на будистки монах (Крисчън Бейл) е изгубен в пустинята на живота. Източник: интернет
Най-новата премиера на Софийската опера е операта в едно действие и пролог от Рихард Щраус. Източник: интернет
N.B. За разлика от „Народната книга“ за д-р Фауст, където става дума за договор между героя и Сатаната, още в „Пролог в небето“ Гьоте въвежда понятието облог, с което променя съществено философския замисъл на творбата. Източник: интернет
Буря се надига се състои от пролог, петдесет глави и епилог. Източник: интернет
В Търново са написани още Лаврентиев сборник от 1348 г., Митрофанов пролог от 1337 г., апостолски деяния, Лествица, слова на Йоан Богослов и др. Източник: интернет
prologue