Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
пропукваш, +несв. и [[пропукам]], +св.
#1 +Какво. Пукам нещо надълбоко, изцяло. _Пропуквам лед._
#2 Почвам да пукам, да пращя. _Пропукват пушки. Пропукват съчки под краката ми._
__пропуквам се/пропукам се.__ — Придобивам дълбоки пукнатини, процепи. _От земетресението стената се пропука._
I'm cracking up