Съществително име - ед. ч.
прорицателят, прорицателя, +мн. прорицатели, +м. Човек, който прорицава.
Ако бардът е поет и музикант, пазител на традицията, вдъхновяващ, но и развличащ съплеменниците си, а оватът – лекар, гадател и прорицател, то друидът е съветник, съдия, учител, както и всепризнат авторитет в областта на култа и церемониала. Източник: интернет
Слухът за птичия град вече е стигнал до земята и оттам при Пистетер пристигат Поет, Прорицател, геометърът Метон, Надзорник, Непрокопсан син, Търговец на декрети. Източник: интернет
Тоз пък се прави на тълкувател и прорицател едновременно. Източник: интернет
Така Проф. Венедиков убедително обоснова идеята, че най-близко свидетелство за изповядвания някога при Татул ритуал са легендите за погребването на прочутия цар-жрец, певец и прорицател, родения в Родопите Орфей. Източник: интернет
augur